В България има една уникална професия, за която не се изискват диплома, стаж, препоръки или дори елементарно познаване на темата.
Политически анализатор.
Може да си шофьор на камион, фризьор, заварчик, безработен или човек, който от 2009 година обещава да довърши ремонта на кухнята. Няма значение.
Стига да имаш телевизор, интернет и поне един приятел, който редовно пише с главни букви във Facebook.
Вече си готов да оправиш България.
## 08:00 часа — раждането на държавника
Пешо се събужда.
Първата му работа не е да си измие лицето, да си направи кафе или да провери дали има хляб.
Той отваря Facebook.
Там го чака публикация:
„СЪБУДЕТЕ СЕ, БЪЛГАРИ! ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ?!“
Пешо не знае точно какво трябва да търпи, но усеща, че е лично засегнат.
Пише коментар:
„Всичките са маскари! Само да ме сложат мен там, ще видят как се управлява!“
Жена му минава покрай него.
— Пешо, ще оправиш ли най-накрая контакта в спалнята?
— Сега не мога, ма! Държавата гори!
Контактът не работи от три месеца.
Държавата обаче няма време за губене.
## 09:30 часа — експертът влиза в режим
Пешо вече е изгледал две телевизионни интервюта, прочел е заглавията на пет статии и е чул какво мисли един човек, който има аватар с орел и българското знаме.
Той е готов.
— Проблемът на България е, че няма ред! — обяснява на приятеля си Гошо пред кварталното кафе.
— И какво трябва да се направи?
Пешо отпива от кафето.
— Трябва да се оправят нещата!
Гошо кимва.
Това е моментът, в който разговорът достига интелектуалния си връх.
— Ама как точно? — пита Гошо.
Пешо го поглежда с разочарование.
— Е, ти сега в детайли ли ще навлизаш?
В България детайлите са враг на голямата идея.
Голямата идея е проста: всичко е счупено, всички са виновни и Пешо знае как трябва да се оправи. Само не го карай да обяснява как.
## 11:00 часа — международна политика с кебапче
Пешо вече е на скара с приятели.
На масата има кебапчета, лютеница и политическа дискусия с мащабите на извънредна среща на ООН.
— Аз ти казвам, че всичко е заради Европа!
— Не, бе, брат! Всичко е заради Америка!
— А Русия?
— И тя има пръст!
— А Китай?
Пешо се замисля.
— Китай е много напред, брат. Там работят хората!
Никой на масата не е бил в Китай.
Никой не е чел икономически доклад.
Никой не знае как работи китайската данъчна система.
Но всички са категорични.
След още две бири Пешо вече е решил международните отношения, енергетиката, демографията и цената на тока.
Остава само да намери кой да му подпише заповедта за назначаване.
## 13:00 часа — личният пример е за аматьори
Пешо е човек на принципите.
Той мрази корупцията.
Мрази връзкарството.
Мрази хората, които не спазват правилата.
Докато не му се наложи да мине по-бързо на технически преглед.
— Абе, познавам един човек там — казва той. — Ще ми свърши работа.
Когато някой го попита защо използва връзки, вместо да чака реда си, Пешо се обижда.
— Е, това е друго! Аз не съм като тях!
Същият Пешо паркира на тротоара, защото „само за две минути“, хвърля фас през прозореца, защото „няма кош наблизо“, и се кара на всички, че държавата няма ред.
Той не е част от проблема.
Той просто живее в проблема с включени привилегии.
## 15:00 часа — икономическата програма
Пешо има решение за бедността.
— Да вдигнат заплатите!
— А откъде ще дойдат парите? — пита някой.
— Как откъде? От държавата!
— А държавата откъде ги взема?
Пешо се намръщва.
Това е прекалено сложен въпрос за следобедно кафе.
— Брат, ти много задълбаваш. То затова сме на тоя хал, защото все някой задава въпроси!
Икономическата му програма включва:
- По-високи заплати.
- По-ниски цени.
- По-ниски данъци.
- Повече пенсии.
- Безплатно здравеопазване.
- Нови пътища.
- По-малко дългове.
- И никакви неприятни последствия.
Финансирането е поверено на неизвестен благодетел, който вероятно ще се появи след изборите.
## 17:30 часа — Пешо открива демокрацията
По телевизията дават предизборен дебат.
Пешо сяда на дивана.
— Сега ще им кажа аз!
Започва да крещи по телевизора.
— ЛЪЖЕШ, БЕ! АМА ТИ КАКВО РАЗБИРАШ?!
Политикът на екрана не го чува.
Пешо обаче не се отказва.
— Всичките сте един дол дренки!
Жена му се провиква от кухнята:
— Пешо, изхвърли ли боклука?
— НЕ МЕ ЗАНИМАВАЙ СЕГА! ГЛЕДАМ ДЕБАТ!
Боклукът стои до входната врата от сутринта.
Демокрацията изисква жертви.
Особено от хората, които трябва да изхвърлят боклука.
## 19:00 часа — изборният щаб
Пешо вече е решил, че трябва да влезе в политиката.
— Ще направя партия! — заявява той.
— Как ще се казва? — пита Гошо.
— „Народна справедливост“.
— Каква ти е програмата?
— Да оправим държавата!
— А хора имаш ли?
— Имам теб, брат.
Гошо се замисля.
— Ама аз не разбирам от политика.
— Няма значение! Трябват ми честни хора!
— Аз миналата седмица излъгах жената за едни обувки.
— Няма значение, брат! Важното е да сме с добри намерения!
След час партията вече има трима членове, лого с лъв, страница във Facebook и обещание да намали всички сметки наполовина.
Остава само да се разберат кой ще бъде председател.
Тук започва истинската политическа криза.
## 21:00 часа — народът е виновен
Пешо е изморен.
Цял ден е управлявал България мислено.
Не е изхвърлил боклука, не е оправил контакта и не е платил сметката за интернет.
Но е направил нещо важно.
Написал е 37 коментара, споделил е четири публикации и е обяснил на шестима души как се оправя държавата.
Преди да заспи, той заключава:
— Няма оправия в тая държава!
Жена му го поглежда.
— Абе, Пешо, ти поне едно нещо оправи ли днес?
— Аз съм един човек! Какво мога да направя сам?!
Това е най-великото противоречие в българската политика.
Пешо може да оправи всичко.
Но не и ако се налага да започне от себе си.
## Моралът на историята
България не страда от липса на експерти.
Тя има милиони.
Всеки знае как да управлява държавата, как да оправи икономиката, как да спре корупцията и как да възстанови международния престиж на страната.
Трудното започва, когато трябва да се спази едно малко правило, да се свърши една досадна работа или да се поеме лична отговорност.
Тогава експертът изчезва.
Остава Пешо.
С дистанционното в ръка, с недоволство в сърцето и с неплатена сметка на масата.
И утре пак ще отвори Facebook.
Защото държавата няма да се оправи сама.
А Пешо още не е написал последния си коментар.
**klati.me — тук всеки е министър, докато не се наложи да свърши нещо.**
Автор: И. Бъ.