В България има два вида гости.
Едните идват, пият кафе, изяждат две бисквити и си тръгват след половин час.
Другите идват с думите:
— Няма да се бавим, само да ви видим за малко!
Точно от вторите трябва да се пазиш повече, отколкото от съмнителен линк в интернет.
Защото „за малко“ в българската култура не е времева единица. То е житейски ангажимент с неясен край и потенциал за семейна вражда.
## Операция „Само за малко“
Неделя, 14:30 часа.
Ти тъкмо си се изкъпал, облякъл си чиста тениска и си легнал на дивана с мисълта, че най-накрая ще си починеш като нормален човек.
Звънецът.
На вратата стоят Гошо, жена му и едно дете, което още от входа е решило да провери дали телевизорът може да издържи на физическо насилие.
— Минавахме наблизо и викаме да се отбием!
Гошо живее на другия край на града.
„Наблизо“ очевидно е понятие, което географията още не е успяла да обясни.
— Заповядайте! — казваш ти с усмивка.
Вътрешният ти глас обаче вече звъни на спешна помощ.
## Българската трапеза е бездънна яма
Първо се прави кафе.
После се вадят бисквити.
После жената казва:
— Абе, я да извадя нещо сладко.
След сладкото идват ядките.
След ядките — соленките.
След соленките Гошо оглежда масата и пита:
— Нещо ракийка няма ли да ударим?
Часът е 15:12.
Ти още не си разбрал кога точно кафето е подписало договор за преобразуване в тричасово угощение.
Гошо вече обяснява как се прави истинска ракия, въпреки че последният път, когато е правил ракия, е бил през 2008 година, а резултатът е бил използван за почистване на двигател.
Междувременно жена му отваря хладилника.
— Ох, ти пак си правила туршия! Дай да опитам!
Това не е въпрос.
Това е национализиране на ресурс.
След пет минути бурканът е наполовина празен, а Гошо пита дали имате нещо за мезе.
## Изкуството да не разбираш намеци
В 17:00 часа започваш да подаваш сигнали.
— Ех, че бързо мина денят!
Гошо кима разбиращо.
— Така е, брат! Времето лети!
И продължава историята за един негов колега, който през 1997 година си купил „Опел Вектра“ и после съжалявал.
В 17:30 ставаш и започваш да прибираш чашите.
— Абе, не се занимавай сега! — казва Гошо. — Ние след малко ще си ходим.
„След малко“ вече е обект на научно изследване.
В 18:15 жена ти започва демонстративно да бърше прах.
Гошо я гледа с възхищение.
— Ей, Поли, ти си машина! И у нас трябва да накарам жената да чисти така!
Тя стиска парцала.
Ти преглъщаш.
Някъде в апартамента се чува тих звук. Това е последният останал нерв на домакинята, който подава молба за напускане.
## Гошо и голямото тръгване
В 19:00 часа Гошо най-накрая поглежда часовника си.
— Абе, ние май трябва да тръгваме.
Ти усещаш как слънцето изгрява повторно. Чуваш ангелски хор. Някъде свири химнът на България.
Но не бързай.
Гошо се изправя.
Отива до тоалетната.
Връща се.
Сяда отново.
— Абе, само да ти покажа нещо на телефона!
Следват 14 снимки от морето, три видеа с коли, едно клипче с котка и петминутен анализ на цените на дизела.
В 19:47 най-накрая се отправят към вратата.
Обуват се.
Гошо слага якето си.
Жена му казва:
— Много приятно си изкарахме! Трябва по-често да се виждаме!
Ти се усмихваш така, както се усмихва човек, който току-що е разбрал, че утре го оперират без упойка.
На прага Гошо спира.
— Абе, чакай, сетих се нещо!
Не.
Не си се сетил.
Това е последният бос в играта.
Още седем минути за една история за съседа, който си купил мотор.
В 19:54 вратата се затваря.
Тишина.
Ти се свличаш на дивана.
Жена ти гледа празния буркан с туршия.
— Следващия път няма никой вкъщи.
— Добре — казваш ти. — Ще кажем, че сме излезли.
— А ако пак звъннат?
— Ще се правим, че не сме чули.
В този момент телефонът ти звъни.
Съобщение от Гошо:
„Брат, много яко беше! Другата неделя сме пак при вас. Този път ще донеса бира! 😂“
Ти гледаш екрана.
Жена ти гледа теб.
Някъде дълбоко в душата ти един човек тихо започва да търси обява за къща в планината.
## Моралът на историята
Българинът не ходи на гости, за да пие кафе.
Той ходи, за да провери дали имаш достатъчно храна, дали си купил нещо ново, дали съседът още кара стария си „Мерцедес“ и дали можеш да му оправиш телефона, защото „нещо му изчезнаха едни работи“.
А най-голямата грешка е да кажеш:
— Няма проблем, стойте колкото искате!
Защото българинът приема думите буквално.
И ако някой ден решиш да си купиш остров, да избягаш от цивилизацията и да живееш сред палми и кокосови орехи, помни едно:
**Гошо пак ще намери начин да мине наблизо.**
А когато почука на вратата ти и каже „Само за едно кафенце, брат“, не го пускай.
Не защото не го обичаш.
А защото вече си на острова от три години и още не си успял да приключиш ремонта на банята.
**klati.me — животът е кратък. Българските гости — не.**
Автор: И. Бъ.