В България има три неща, които никога не приключват: преходът, ремонтът на центъра в София и оня ремонт в банята, дето чичо Пешо го почна през 2019-а.
Всичко започва невинно.
Жената казва:
— Скъпи, само да сменим плочките в банята.
Мъжът оставя дистанционното, поглежда я с увереността на главен архитект от Пазарджик и отсича:
— Няма проблем. Два дни работа.
Това е първата лъжа.
Втората е, че има всички необходими инструменти.
Третата е, че знае какво прави.
Събота, 8:30 часа.
Мъжът е в анцуг, с кафе в ръка и физиономия на човек, който е гледал три клипа в YouTube и вече може да построи атомна електроцентрала.
Разбива първата плочка.
След нея пада половината мазилка.
Зад мазилката се показва тръба, която никой не е виждал от 1986 година. Тя започва да тече с ентусиазма на Ниагарския водопад.
Мъжът гледа проблема.
Проблемът гледа мъжа.
Накрая мъжът звъни на един приятел.
— Брат, имам малък проблем.
В България няма големи проблеми. Има само малки проблеми, които изискват багер, кредит и двама роднини с бус.
До обяд банята вече е археологически обект. Съседът отдолу звъни, жената е изчезнала при майка си, а майсторът, който уж бил свободен, вдига телефона чак след третото раждане на Христос.
— Ще мина другата седмица, брат.
Тая „друга седмица“ е особена мерна единица. Не се измерва във време, а в надежда.
Междувременно мъжът отива до железарията за една дреболия.
Връща се с две торби инструменти, три вида силикон, шест дюбела, които не пасват, и ново самочувствие.
— Сега вече ще стане!
Не става.
Неделя вечер. Банята прилича на декор от военен филм. Мъжът седи на обърната кофа и обяснява, че всъщност ремонтът е трябвало да се направи основно, защото старото било некачествено.
Жената пита:
— А кога ще се къпем?
— Спокойно. Важното е, че напредваме.
Това е второто най-опасно изречение в българския бит след „Аз знам един човек“.
Минават три месеца.
Банята вече има плочки, но няма врата. Вратата е поръчана. Човекът, който я прави, чака материал. Материалът чака доставка. Доставката чака понеделник.
Понеделникът, както е известно, е денят, в който всички започват нов живот, нова диета и нов ремонт.
След шест месеца мъжът вече е специалист. Говори за фуги, сифони и нивелации с интонацията на университетски преподавател. Ако го попиташ колко струва ремонтът, започва да гледа в далечината и сменя темата към политиката.
А след две години, когато някой го попита дали банята е готова, той се усмихва загадъчно:
— Почти.
Защото българският ремонт не е просто ремонт.
Той е изпитание на брака, проверка на нервната система и доказателство, че човек може да живее без врата на банята, стига да има телевизор, ракия и поне един приятел, който „разбира от тия работи“.
А най-страшното?
Един ден жената ще каже:
— Скъпи, мисля да освежим кухнята.
И мъжът, без да откъсва поглед от телевизора, ще промълви:
— Няма проблем. Два дни работа.
Някъде в далечината една плочка сама се напука.
**klati.me — тук превръщаме битовата безизходица в литература, а анцуга — в национална идентичност!**
Автор: И. Бъ.